Здравейте,
Благодаря на всички за мненията и предложенията към мен!
Имам опасения обаче,че не съм обяснила ясно някои неща и може би съм разбрана погрешно.
Не стоя просто да хленча и да се самосъжалявам,а търся изход от това поне за мен апсолютно неприемливо положение.
Наистина родителите по принцип се опитват да ограничават децата си и да им се бъркат в живота за всичко,но за един здрав физически човек това не е същия проблем,както за мен.Има много начини за измъкване,които за мен са невъзможни,отиване в друга държава,работене дори и тежка работа,но за повече пари,стига да може да се издържа човек и да си плаща за квартира.
Аз съм се явявала на доста интервюта за работа,мислите ли,че някъде им пукаше какво мога и какво съм завършила?Отказваха ми деликатно още щом ме видят и мисля,че нито някой от вас,нито аз можем да отречем факта,че поне в тази държава хора с някакво увреждане не ги искат никде,а по света не е така.Да тръгна за чужбина без нищо за да се хвана на каквато и да е работа е ясно,че не става а не,че не искам или ме мързи да работя.Заради увреждането си няма как да работя нещо свързано с много движение и други физически натоварвания,а за тази,която мога да върша не ме вземат защото май тук всеки мисли,че човек като мен не става за нищо.
Държавата дава някакви подаяния на такива хора,които нито имат ясна цел за какво са,нито се използват по предназначение.Другата вреда е,че така на обществото се вменява,че хора като мен не могат нищо и висят на парите на държавата,която ги взима от вас здравите и можещите,така допринася за лошото отношение към хора с някакво увреждане,а истината въобще не е такава.Има много хора,като мен които имат високо образование,искат и могат да работят,но не им се дава никакъв шанс.
Нямам представа дали някой може да ме разбере,но за мен колата като да имам здрави крака и а стана почти,като всички.В този смисъл за мен това не е глезотия и както ми беше даден един пример,просто искам да ми се купи нещо и че всеки иска,апартамент,кола,каквото може.Освен това аз не искам баща ми да ми купи кола с негови пари,а да ми дадат поне част от парите(а те никак не са малко),които взимат по една програма за мен и аз да си взема кола.Какво ще кажете за факта,че те получават за мен пари всеки месец,харчат ги както те решат а аз нямам никакво право да проявявам претенции дори на част от тях?За мен това си е злоупотреба и се чудя как е възможно такова безочие?
Аз съм на 42 години и все още ми се иска да живея,да постигам неща в живота си,да срещна любовта (защо не,какво като съм с увреждане,не съм вече много млада и т.н.) още много желание за живот има вътре в мен.Отиването ми в дом за стари хора и за хора с увреждане не е добър изход,но за мен е единствения поне за сега.Благодаря за идеята да се опитам да намеря пари чрез фирми и да дам гласност на нещата по някоя медия,може и да го направя!