|
Типичен случей е как старица ме мина на опашка,после леко се поскара с продавача.А някой от околните каза,че старицата днес е в по-добро настроение.Естествено,нали си представи колко е силна щом е успяла без усилие да ме предреди.И вече щастлива от тази си победа не се кара толкова с продавача.
Следва ли изводът, че старицита няма високо мнение за себе си, щом пререждането на опашка е нещо, коенто я издига в собствените й очи и я прави по-силна?
Подобно поведение съм срещала и сред далеч по-млади хора, също на опашки, и то многократно. Не мога да раздавам оценки на тях, но ми се струва, че са хора от нискообразованите слоеве на населението...
Забелязъл съм че когато хората не разбират нещо веднага се карат на този който не е от тяхната порода.
Това ги прави супер щастливи.
Е те това, НИКОГА, АМА НИКОГА НЯМА ДА МОГА ДА ГО РАЗБЕРА.
Абсолютно същото поведение наблюдавам сред колегите си, които не могат да минат за нискообразовани.
Даже - хайде, и мои близки - майка ми например, щом нещо не го разбира, става тревожна, но вместо да ме попита мен, или друг, тя започва да повишава тона си на разговор с мен...
Дали и аз съм такава - при опитите си да се видя атстрани - естествено, че не.
Но най-вероятно съм същата.
Как да бръкна в това мое подсъзнание и да го накарам да не се страхува от хората и непознати неща?
Ако престъпникът срещне жертвата,ако лошият срещне добрият той винаги ще му се усмихне,защото не е получил нищо лошо от добрият.
В контекста на твоя постинг - ок, приемам.
Но - ако престъпникът и не подозира, че е престъпник по отношение на жертвата? И тук ли е мястото на моралните и божествени норми?
Ще забравите с какво сте ме обидили,но ще помните че аз не съм ви обидил.
И ще си мислите че сме приятели.
Как да знаем, с какво сме те обидили, като ти не ни казваш? Пък и тебе ли обиждаме, или blood2?
"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън
|