|
В отговор на:
Спомняш ли си като дете че много твой близки са се чувствали по същият начин.Може би това се е предало подсъзнателно и ти просто следваш чужди типове поведение.Въобще много неща ти се набиват в съзнанието,защото си добро същество.Но вместо да ставаш по-силна от това че забелязваш толкова истински неща,ти се чувстваш зле.Това е недопустимо.
Баща ми преди беше същият. Той е научен работник, само си седеше на стола и пишеше формули. Успокоявах се, че съм като него (то и професията ми е подобна, само че пред компютъра). Сега обаче, макар че е над 60-годишен и той, започна също да обикаля заедно с майка ми и не може да се задържи вкъщи, и едва ли не ме карат да се чувствам виновна, че не съм като тях. Започвам сериозно да мисля, че нещо не ми е наред. Щом дори и баща ми, с когото се сравнявах, вече се "оправи", така да се каже. А аз с времето натрупвам повече страхове, ограничавам се сама, все по-малко неща ми доставят удоволствие, затварям се все повече в себе си. Понякога ми харесва да съм сама и вкъщи, понякога мисля, че се нуждая и от друго.
В отговор на:
Обичаш ли есента,пролетта,зимата?
Може би ако ходиш на екскурзия през тези сезони ще си много по-щастлива.За мен лятото не е добър сезон.Голотии,и хормони.
Невероятно! На света има и друг, който да мисли като мен! Досега на когото кажа тези неща, ми се чудят. Луди ли сме, или просто трябва да има и такива като нас?
|
Re: Природата и самовнушението................... [re: blood2]
