|
Браво! Ето, че си намерила своя път за излекуване. Дано такива новини да се чуват от всички.
Не знам дали тук е мястото, но като стана дума за пътувания, да кажа за себе си - от известно време: година-две, изобщо не ми се напуска градът. Дори за уикенда. Изпитвам някакъв страх от непознатото, неизвестното, особено ако отиваме някъде, където не съм била и не дай си Боже ако е с преспиване. Не става дума за панически кризи, а просто страх и потиснатост, нежелание да тръгвам за никъде. Преди обожавах да ходя на море, с нетърпение очаквах лятото, а сега вече не искам и да чуя. Все пак си налагам и отивам, но не ми доставя удоволствие, чувствам се уморена през цялото време и бързам да се прибера. Тази година пак сме решили да ходим и вече платихме, но много се притеснявам, направо ми се вижда като някакво задължение, което трябва да изпълня насила, защото всички правят така. Нормално ли е това, защо съм така? Не познавам никой да се чувства по този начин, всички обожават да пътуват, дори в чужбина. На какво може да се дължи?
Нелина, извинявай, че пиша в твоята тема, ако трябва, ще си отворя нова.
Редактирано от jewel78 на 19.08.09 14:49.
|