|
В отговор на:
Не се заяждам, просто ме озадачи как страховите състояния биха могли без адекватно лечение да стигнат до "виене на свят".
Повярвай ми, така е. Аз съм го изпитала. При мен също основно е (или беше) това - виене на свят. Една прекрасна сутрин се събудих и докато отивах до банята, ми се стори, че залитам и ще падна по пътя. Толкова се уплаших, че чак извиках мъжа ми да се върне от работа. И така започна всичко при мен, чак после се появиха и останалите симптоми, но това беше главното - световъртеж и постоянен страх, че ще припадна - я вкъщи, я навън и никой няма да дойде да ми помогне.
Ето какво ми беше писал Сократ за световъртежа (надявам се, че няма нищо против да го публикувам):
"Адреналинът има за цел да блокира мисленето – тоест връзката кора-подкорие – то само по себе си изисква енергия и бави реакциите. Не е нужно когато живота ти е застрашен да мислиш. Както ти казах мисълта може да е само ,,Боже мой какво пише този глупак’’ - адреналинът се отделя, той е боен хормон, а когато се биеш не трябва да мислиш. Така, че той блокира връзката кора – подкорие и ние не само не можем да мислим, ние не можем да си спомняме и запаметяваме.
В резултат на този блокаж центровете в подкорието заработват без достатъчен контрол и дават различни усещания, като виенето на свят, замъглено зрение – блокира се зрителната кора директно както ще видиш по –долу- , усещане за промяна в тялото и крайниците и много други. Въпроса е, че те са си нормални – да, неприятни, но просто физиология – така работи адреналинът ."
Редактирано от jewel78 на 17.08.09 10:58.
|