Надежда за всеки винаги има. Човек може сам да си създаде опора ,сигурност и стабилност. Опора намираш в любими занимания, които ти е приятно да вършиш. Също опора са хората, които те харесват. Виждай се често с тях. Те ти дават емоционална подкрепа, а тя е много важна .Но не се опитвай непременно да обвържеш тези хора към себе си. Те въпреки че те обичат или харесват ,може да не искат да са само с теб. А най-голямата опора идва от това да заобичаш себе си. Опора можеш да намериш в различни идеологии, науки, религии.

Сигурност ти дава всичко, което обичаш. Не търси сигурност и стабилност и опора извън себе си. Те са вътре в теб.
Под Стабилност не разбирай финансова стабилност, а стабилност на собствените чувства и настроения. Тя се строи с тренировки на мисълта, да зоповядваш на собственият си ум как и какво да мисли, чувства и преживява.
Човек с ПР трябва да разбере едно-трябва да се откаже да контролира непременно и на всяка цена ситуациите и хората в живота си и да стане просто наблюдател на събитията. Да спре да води войни . Или поне да прозре кои от неговите битки е обречен да загуби. Кои са тези битки? Битките да променим другите, битките да търсим справедливост и битките за това,което смятаме че ни принадлежи. Защото ако ние променим себе си, и другите се променят. Ако нещо ни е нужно, то само става наше, без да се борим за него.
Можем да спечелим една битка обаче -със себеси. Можем да си внушим ,че се чувстваме добре и че имаме всичко което ни е необходимо .
Събитията се случват с нас, защото сме си ги помислили някога преди време. Не можем да променим ставащото, случващото се в момента. Но можем да избираме как да реагираме на него по различни начини. Ако приемем,че то е дошло за наше добро .
Към авторката на темата:
Може би ще ви шокирам,но аз мисля че дори смъртта на близък човек, което е най-голямата трагедия в живота на всеки, също е за наше добро.Майка ми почина,когато си мислех, че имам най-голяма нужда от нея, Тогава си мислех ,че не мога да се справям без нейната помощ. Бях задочничка, без пари и с две малки деца. Оказа се,че мога. Прекъснах образованието си. После разбрах,че то не ми е нужно. Друго ми е било нужно и аз разбрах какво е то, чрез нейната смърт. Нейната смърт ми посочи верният за мен път, точно навреме защото аз се лутах в безпътица .Докато тя беше жива , живеех нейният живот , живеех според нейните правила , а не по моите. Прекомерната И любов към мен, ме правеше слаба и зависима от нея. Тя правеше всичко за мен и вместо мен. Беше всеотдайна майка.Умирайки,тя ме освободи с любов от нейната зависима.

Редактирано от Bидa на 15.08.09 14:28.