Натрупаният опит по този начин не може да ти даде нищо чак ново, а само да допълни разбирането ти за още един вариант на реалността. Не маловажен разбира се. В някои случаи той може да бъде наистина толкова съществен, едва ли не последното парче от пъзела.

За много от тези, които се обръщат към психотерапията, именно този подход, който дава възможност да погледнеш на неблагоприятното като нова възможност, може да е липсващото парче от пъзела. Не е задължително да използваме тази будистка мисъл буквално, т.е. във варианта на "просветлението".

Вид "просветление" е, например, да разбереш, че ако си грозен това не е присъда, а имаш безброй много възможности, реализирането само на някои от които ще обезмисли значението на външността. Още по-голямо "просветление" е ако си болен да се научиш да виждаш в болестта възможност или предизвикателство, колкото и сложно да е това.

И за психотерапията - ако щеш за автопсихотерапия, която всеки по един или друг начин прилага, подходът е от голямо значение. Дали ще кажеш "няма изход", дали ще кажеш "докато не намеря изход нищо друго няма значение" или ще си дадеш сметка, че можеш да живееш на ръба на намиране/ненамиране на изход.

Нямам пред вид, че непременно всичко трябва да се приеме както ни е дадено - много от обстоятелствата могат да се променят. Но никога не можеш да промениш всичко, винаги ще останат неща, които трябва да приемеш.

Е, на мен ми е малко трудно да се просветля, ако шефът ми крещи - по-скоро ще напусна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите