излагането на нещата по този начин не ми харесва, защото не е ясно, и съдържа в себе си много субективизъм. За да излезем от него, ще ти дам страничен пример, който е аналогичен на това за което говориш, но носи по-малко субективизъм. Представи си, че не живееш сега, а преди да речем 100-200 години. Животът ти е примерно да копаш на нивата или да готвиш и гледаш децата вкъщи. Как можеш да използваш неблагоприятните условия за да... "трансформираш" себе си по пътя на "просветлението"? Небалгоприятните условия могат да те направят физически и психически устойчив. Могат да ти покажат твои недостатъци, както и недостатъци на другите които дори не си подозирал и нямаше да се проявят в други обстоятелства. Това е смисълът им, ако самият ти не стоиш в основата на създаването им. Иначе е ясно, че те са просто следствие на твоите действия. Ние не сме мръднали чак толкова от това време. Натрупаният опит по този начин не може да ти даде нищо чак ново, а само да допълни разбирането ти за още един вариант на реалността. Не маловажен разбира се. В някои случаи той може да бъде наистина толкова съществен, едва ли не последното парче от пъзела. И едва ли не да създаде субективното опияняващо усещане за "просветление". Но пъзели колкото искаш. В крайна сметка когато тези пречки вече не ти дават нищо ново като разбиране, само те спъват. И трансформацията приключва. Не можеш да се развиваш повече и пречката си е просто досадна пречка която те ограничава...