Ако си минала през ПКК и невролог, особено след като и сама си стигнала до извода, че проблемът е по-скоро психосоматичен отколкото обратното - консултирай се с психиатър. Ако вече си го правила, би трябвало да си го споменала и защо не те е удовлетворило, защото все пак ние не можем да налучкваме как точно стоят нещата. А ако свързваш проблемите със смъртта на баща си, може би имаш нужда от психотерапия?
Във всеки случай успокоителните са грешка - те не помагат, само маскират проблема. И в този смисъл въпреки че прочетох че си против, но антидепресанти са за предпочитане пред успокоителни - първо не се привиква и второ вместо при продължителна употреба да имаш нужда от по-голяма доза - напротив, натрупват се в организма с времето и действието се засилва.

Ако не искаш нито лекарства, нито психотерапия, какво да ти кажа - мисли позитивно, опитай се да не се оставяш на страха, защото може би нещо конкретно е станало реди 7 години, което е отключило това? Някаква болест или проблем? Принципно свързваш смъртта на баща си и племенницата си със състоянието си - за хипохондрия мислила ли си? Съвсем реално възможно е силният стрес да не си успяла да го отработиш изцяло и остатъчният да ти играе такива номера.... Или пък помисли какво все пак е положителното от това, че се чувстваш така? Може би нещо в семейството ти, децата, ако имаш такива.... ако нещо се е променило към добро, то може да поддържа състоянието ти, защото колкото и неприятно да ти звучи, всъщност е съвсем нормално. Но всичко това са предположения, ако се консултираш със специалист заедно ще разберете какъв е точно твоят случай, защото при всички е различно, нали така :)




I try to stay awake and remember my name