Ок, ще ти го обясня.
Като дете когато падах винаги се наранявах така че от мен потичаше кръв.От коляното или ръката.Другите деца независимо дали са момчета или момичета нищо им нямаше.
По късно разбрах че моята кожа е ужасно тънка и лесно се наранява.Просто всяко нещо преминава през моята кожа.
Това че жените имат нежна кожа е супер лъжа.Моята кожа е беззащитна и тънка като кожата на бебе.Винаги съм си патил от нея.Тя не може да ме защити.
Когато се облегна някъде няколко минути и веднага се появява червенина на кожата ми която трудно изчезва.Всичко е на генетична основа.Енергията която идва при допира ми с чужд предмет не може да се разпредели поради това че моето Днк и водата в тялото ми не са в синхрон.Не случайно казах че не понасям да ям супи защото там пак има вода.
И когато пипам нещо прекалено силно кожата ми просто изгаря и се стопява.
Забелязах че не чувствам топлината понякога.Патя си после от това,но просто не я усещам много.
А също така ако има домашно куче което има бълхи винаги когато отидехме на село бълхите се лепваха по мен.Кожата ми е толкова крехка че бълхите знаят че съм супер незащитен.И смучат ли смучат кръв само от мен.От никого друг от хората.Само от мен и се покривам със стотина пъпки които понякога са доста зачервени.Доста ме боли.


Въобще колко болки ми е причинила кожата нямате си напредстава.А за други по-сериозни проблеми които имам на кожата няма да говоря,гадост.

То не че ми идва да плача от липса на власт над проклетата кожа,ами и аз незнам какво да правя.

Само ще ти кажа че и 10 живота да живееш пак няма да изпиташ толкова много болка,толкова много болка причинена ти от твоята кожа.

Гадост,аз съм гадост.

Редактирано от blood2 на 03.08.09 10:55.