Разбирам част от нещата за които говориш, други - не. Под театър се има предвид, че ролите ни до голяма степен са предопределени и сценарият написан. Кой каква му се е паднала и колко може да я играе е отделен въпрос. Разбира се, че и арена има. Животът е борба. Много си мислят, че в нея оцеляват по-силните и приспособените. Но и в това има голяма доза самоизмама. Всички (предполагам) знаят за съблезъбият тигър и динозаврите. Природата е често хаотична и променлива. Земята е в женски род, не забравяй това. Затова и жените са много по-тясно свързани с нея отколкото мъжете. Те до някаква степен имат задачата да показват различен потенциал. Техният ген е важен и за него се говори, защото той е оплождащият. Не че генът на жената не е важен, просто той не участва в естественият подбор и не от него зависи потенциалът който ще се реализира.

Така е, не мога да твърдя, че гените ми са разбити. Не знам и защо ти твърдиш така за твоите. Просто моите са по-различни, така че знам за какво отхвърляне говориш. Хората имат инстинкт да пазят видът си и да отхвърлят различните. И да, усещат кои са различни, то им действа на инстинктивно ниво. Не можеш да ги виниш. Така са програмирани. Ти сам разбираш, че човекът в голяма степен е билогична машина програмирана от гените. Там има и агресия, и желание за удовлетворяване на нагоните, и удоволствие от това да унижат. Разбира се малцина си признават подобни качества, въпреки че им трябва малко алкохол, колкото да замъгли слабото съзнание, за да се покаже отдолу животното в чистият му вид... И ти ще наречеш подобно животно Богоизбрано? То може да е цар в своите си владения, но извън тях е нищо... Човекът има само едно силно оръжие - свободната воля. И чрез него може да направи както велики неща, така и просто да се засреля сам в крака... Познай какво правят повечето хора...

Аз съм бил пълен неудачник. Усещал съм как хората са не гледали, дори собственото ми семейство. Но само съм ги презирал. Защото никога не съм мислел толкова плоско и повърхностно колко тях. Мина време, потръгна ми, хората които преди ме съжаляваха, си обърнаха отношението на 180 градуса, защото те самите взеха да се съжаляват сравнявайки се с мен. Желанието на човек да сравнява и то без да разбира е направо патологично... Което ме накара да ги презирам и за това.

Понякога зад привидният неудачник се крие просто по-различен потенциал който трябва да бъде разкрит. Какъв точно и дали става за нещо само времето може да покаже... Няма какво да се залъгваме, на природата не й пука особено за крайният резултат, дали от някого ще излезе нещо и какво точно, или пък нещо тотално ще се обърка (от гледна точка на нашите разбирания). Тя просто създава... Погледни какво тяло е дала на човек като Стивън Хокинг и какво на човек като Митьо Крика :).

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от specular на 01.08.09 00:44.</EM></FONT></P>

Редактирано от specular на 01.08.09 00:45.