Горния пост беше къде на майтап, къде истина. Мисля че темата от самото начало е малко шеговита. Иначе етапите по Фройд са доста критикувани за детското развитие. Аз лично съм съгласен с формулировката Е. Ериксон за етапите и различните кризи, през които човек минава от раждането до смъртта.
Този, за който ти говориш - до 1г. наистина е много важен и през него се изгражда базовото доверие към света по принцип. Според дълбочината на връзката с майката, или човекът който го обгрижва много зависи бъдещото развитие.
Следващата криза е тази на първите стъпки във възпитанието, което започва със възпитанието за гърнето. Тук конфликта или кризата е: Аз-ефективност - съмнения в себе си. Тук се изгражда качеството автономия. Всички бъдещи зависимости се коренят тук.
После е предучилищния етап 4-6г. за който е характерно целеполагане и преследване на целта. Смелост да се преследват лично значими цели независимо от рисковете и възможния неуспех./много пакости/
След което е училищния период през който се развива компетентността.
И последния при децата - пубертета и много съществен е изграждане на идентичност. Според това как са преминали през различните кризи се формира определена идентичност. В терапията винаги се преминава отново през кризите, като винаги се появява нов прочит, и съотвветно се допълва, или променя в някакъв аспект вече изградената на възрастния идентичност.
Но всяка една класификация, каквато и да е тя е направена изкуствено, за улеснение и не бива да се приема дословно. Тя е рамка която просто показва какви са осреднените норми. А децата са много индивидуални. Скоро имах случай с една майка, която е чела една книга по психология и започнала да се притеснява за детето си. Там пишело нещо а при детето и нямало такова, а детето си е в отлично здраве и психично и физическо .... и разни такива вълнения.
Според Ериксон определящо за човешкото развитие е по какъв начин детето е преминало през кризите.

http://positum.my-market.eu