Да ви кажа честно, струва ми се, че мястото на социалните работници не е в главите и фантазиите на хората, а на терен, където е пълно с малтретирани деца и възрастни, които живеят в неподходящи семейни и не само условия на живот. Разбирам, че системата е изчерпаана, безсилна и се въртим в порочен кръг - ако ги вземете децана на бедните от малцинствата, които са под прага на екзистенц-минимума, къде ще ги пратите - в домовете, където не е по-добре ли? Другия аспект е, колко от социалните работници разбират наистина за какво става дума? Колко от тях имат необходимата квалификация и лична терапия да различават собствените си страхове от обективната реалност... Ако сте наистина социален работник, знаете колко е тънка границата между една санкционираща институция, която се опиянява от преживяването си за власт и контрол - и една работеща институция с оперативните й полезни функции. Като имаме предвид рефлексивността на институциите у нас, чувствителността им, нивото на граждански контрол и най-малкото - ползваето на супервизия в тях - бързичко може да се сети човек за какво става дума в тях... тъжно...

Не ми се влиза в тази тема. Засега смятам, че ще бъде успех психолозите да се терапират достатъчно, че да си вършат добре работата. Пък за социалните работници - и на тях ще им дойде времето (и стандартите...)

Не говорим за GarbageCollector тук изобщо. Защото ако говорехме за него, трябваше да споделяме от първо лице единствено число - лични преживявания, които могат да го подкрепят в решението му какво да прави. А не да ръсим оценки, които са отблъскващи, санкциониращи и меко казано неподкрепящи.

По принцип имате някакво право за границата между реалност и фантазия, особено при някои хора, но не мисля, че е приложимо в случая.

с поздрав!

Редактирано от la_crimosa на 06.04.09 11:33.