Много ми беше интересно да открия подобна тема.
Не знам дали аз мога да се нарека малтретирана в класическия смисъл на думата: родителите ми винаги са ме обичали и са ми показвали обичта си. Но с голямата любов идват и големите изисквания, на които аз като малко дете явно не съм успяла да отговоря, в резултат на което съм бях наказвана с бой (с ръце и предмети), викане, тръскане, хапане и тем подобни, последвани от съжаление, нежни прегръдки и желание за прошка.
Когато се опитам да поговоря с родителите си за това, аз им казвам, че не ги обвинявам или мразя, просто ми се иска да разбера защо...Нима съм била толкова ужасна, за да заслужа това...та аз съм била просто едно дете, а те ме обичат по дяволите! Те обаче заемат една отбранителна позиция на обидени, засегнати и обвиняеми, заявяват, че аз все едно и също повтарям, е, добре, те явно са престъпници, сега по-добре ли се чувствам. Това определено не ми помага, дори след подобен разговор аз се чувствам виновна, че съм повдигнала темата, че наранявам наш'те по този начин и т.н.
Резултатът: Аз съм на 30 и напълно асоциална. Лошото е, че на мен това май не ми пречи, обаче имам прекрасен съпруг, заради когото ми се иска да променя нещо.