Чуй ме,не се самонавивай.Поеми един път с мисълта,че си добре и си го наложи.Не зная какви лекарства пиеш,но на мен Еглонилът точно в този аспект ми помогна - да се успокоя,да се стабилизирам и вече останалото е работа само и само на теб и твоята психика и воля.Не зная,може би изигра роля и това,че от малка се интересувам от психиката на хората,от душата,от силата на човешкия мозък и мисъл.Обичам всяко едно нещо ,което се случва ,било с мен или с някой друг,да го анализирам,да се опитам да проникна в психиката му .Много е важно,според мен при вземането на каквото и да е лекарство,настройката ,с която го вземаш.Аз нямах избор,доверих се както на лекарката,така и на лекарството,затворих очи и като се събудих бях предишната.Не казвам,че Еглонилът като лекарство не е изиграл роля,напротив-огромна при това.Не зная кой вдъхва песимизъм,но прочети малко повече чужда литература по темата.ЛЕКУВА СЕ!!!!!Който дойде и ми каже обратното,съм готова да споря!Според мен етапите през които трябва да се премине са: успокоение на ниво нерви(пак казвам изобщо не съм специалист и борявя с мои си думички),т.е. да се релаксира напрежението,сърцебиенето и т.н.,после ниво депресия,т.е. малко повече жиненост,увереност,настроение и енергия.Накрая да се убият страховете!Простичко го казвам,но според мен това е пътят.Е аз май съм имала късмет с едно едничко лекарство.Пак се чудя,защо не се консултирате,ако не при тази,която ви препоръчвам,то поне с някой друг и попитайте за този Еглонил.
Къде и какво чете,та пак си се уплашила??!!И още нещо,щом като още при прочита на нещо по темата падаш в капана на пристъпите,извини ме,но лекарството,което си пила или пиеш не върши работа.Извинявай,но аз съм винаги директна и откровена.Трябва да слушаш,да говориш,да си нервна,да си всела,да си с високо ниво на адреналин,да си спокойна,да си....всичко това без капчица страх за тези пристъпи и тогава си 100% излекувана.Когато спрях да пия лекарството 2-3 дни живях в страх,че всичко ще се върне..............но това изобщо не стана,докато се страхувах даже не получих грам пристъп!!!Какво ти говори това?Какъв интерес бих имала да си измислям?Не те знам и не те познавам,както и другите.Мога да ви подмина и с облекчение да си кажа,ох нали при мен мина.....Просто нямате голям избор,ти и другите........Или опитайте,или.....продължавайте да се плашите и самосъжалявате!Знам колко е тежко,трудно ,знам го,знам какво минах и как го преминах,но знам и как беше след това:))))И как е все още:))Много бих искала като се стопли времето ако някой иска да излезем(който е от София) в парка и да поговорим,да ме видите и да разберете,че не ви лъжа!!ЛЕКУВА СЕ!