Здравей:)) Истина е!Бях много зле,всъщност всичко започна 2 години преди явните симптоми,но не знаех какво е това.Просто един или два пъти годишно при много голямо напрежение за период от седмица имах подобни състояния,докато през февруари някъде 2000 година една сутрин се събудих със страхотен световъртеж и се започна ходене по мъките.Не можех да стана,лицето ми беше изтръпнало,губех равновесие,изобщо не можех да стана.Уплашена тръгнах по лекари и изследвания.В продължение на месец ,стигнах до там,че не можех и да лежа,сякаш потъвах.Минах през всякакви диагнози и лекари,дори и през най-страшната -рак на мозъка!Бях съсипана,докато не мина ядрено -магнитния резонанс,имах вече и депресия и бях отчаяна.Слава Богу,нищо ми нямаше.Спомням си как се прибрах едва в къщи и легнах.Майка ми ме молеше да отида на един физиотерапефт,а аз не можех да отида пред блока за да вземем таксито дори.Тогава си казах: Това е последен шанс,ако не стана сега,никога повече няма да изляза от това състояние!Отидохме и наистина тази физиотерапевтка много ми помогна в началото.Направо имах чувството ,че ми прекършва врата и кръста:)))Така ме начупи....но световъртежа изчезна и се прибрах сама!Щастлива започнах да ходая при нея на иглотерапия да се съвзема от ужаса.Всичко беше добре.......Но само за около 2 месеца.......После ужаса се върна.....близо 2 години........на пристъпи.......В това си състояние се запознах със сегашният ми съпруг:)))Той се чудеше през цялото време какво ми е,защото видими признаци нямах.......Но ми вярваше и беше плътно до мен.....Както вече написах,открих д-р Герджикова и........Ето ме сега.......С дъщеричка на 4 годинки,с прекрасен съпруг и баща и съчувстваща на всички,които страдат от ПР.Пиша всичко това,с надеждата да откриете по нещо за себе си и да си направите изводите.Симптомите ми бяха следните: световъртеж,усещане за отдалеченост на околният свят,сърцебиене,усещане ,че припадам,заглъхване на ушите,паника,страх,объркване,страх да пия лекарства,сякаш всички странични ефекти ми се стоварваха,невъзможност понякога и крачка да направя,паника сред много хора,нужда да направя нещо(обикновенно хващах телефона и се правех,че говоря),погледът ми беше леко променен,не издържах на викове и нервност около мен.Най-общо това,ако се сетя може и друго да е имало:)
Сега по въпросът с психотерапията.Въпросната д-р Герджикова освен Еглонила ми беше казала да ходя и на терапия при нея.Буквално ще ви обясня какво стана; Първи ден,връщам се с новото лекарство в къщи.По изрично настояване на лекарката не чета описанието на лекарството:)Пия едно и ...почвам ужасено да чакам:)Заспала съм,3 часа непробудно!Събуждам се и разбирам,че нещо не е на ред) т.е. наред е,но аз още не го знаех:)Няма виене на свят,имам настроение,имам сили,не съм напрегната.Така до вторият ден.Няма да забравя как и се обадих и щастливо и казах,че се чувствам страхотно.Тя ми каза да вземам и вечер едно и така около 6 месеца.Отидох на психотерапия само веднъж,просто нямаше смисъл от повече.Страхувах се да спра да ги пия,мислех си,че кошмарът ще се върне........Но пак казвам,тя ми каза истината: Паническото разстройство се лекува на 100% и от него нито се умира ,нито се полудява:))Всеки човек е имал поне една паническа атака в живота си,само че понеже е инцидентна и не и се отдава значение.А при хората ,които страдат ежедневно от тези атаки е необходимо да се помогне.На мен специално Еглонилът ми помогна да се съвзема и ето от тогава до ден днешен се чувствам добре.Понякога ми се е случвало от много голямо напрежение да вдигна адреналина и да ми се завие свят,но знам,че това е нормално и не се поддавам:))))Под понякога имам предвид ,около 2-3 пъти през тези 7 години и то за секунди:)) и то не като атака,а като на всеки нормален човек:))
Това е за сега ,ако искате питайте ме,каквото мога ще ви кажа:))
Целувки