|
Искам да ви разкажа една приказка. Някои от вас сигурно я знаят, но други не са чували за нея. Живели едно време в едно село две сестри. По-голамата се казвала Джаста Праста, а по-малката Циндил Пиндил. Живели мирно и щастливо. Когато станали моми за женене, майка им отворила раклата, извадила натъкани платови и им заръчала да си ушият по една нова рокля. Искала да бъдат пременени на селския празник, та да ги харесат ергените. Джаста Праста взела своя плат, извадила ножиците и аршина и веднага започнала да крои и шие. Нямала опит в терзийството, но криво-ляво, ушила си роклята. Малката сестра погледнала своя плат и почнала да размишлява. Ами ....този плат дали ще ми отива, ами .....ако без да искам го скроя накриво и го опрапастя, ами.....ако после не мога да го съшия добре? Как ще ме гледат хората на хорото, има да ми се смеят, да ме одумват и да ми казват че съм некадърна? Ами сега, какво да правя? И така, обзета от своите съмнения и страхове да не сгреши, Циндил Пиндил седяла цяла седмица пред плата и мислила, мислила... и нищо не направила. А иначе била хубаво момиче, по природа умно и сръчно. Дошъл денят на празника, задумкали селските тъпъни на мегдана. Джаста Праста грабнала своята рокля, облякла я набързо и хукнала към хорото. Е,.. полата й висела малко от едната страна, единият ръкав бил по- къс от другия, ама кой ти гледа! На мегдана нарооод! Веселбаааа! Хванала се тя до най-личния ерген и затропала ситно-ситно с жълтите си чехли. А Циндил Пиндил нямала рокля. Отишла до плета, погледнала към хорото и от небесно сините й очи закапали едри и бистри сълзи...
Та, значи моята сестра е Джаста Праста, а пък аз съм Циндил Пиндил. Тъжно, нали? Този страх да не те обидат, да не одобрят това, което си направила или казала, страх да не се изложиш в очите на колегите, да не направиш грешна стъпка в живота си! Страх, че не можеш да преодолееш страха, че няма изход и че животът е тежко бреме. А иначе съм опитвала какво ли не.....! За 8 години борба с ПР бях постигнала около 50% резултат, но нопоследък имам чувството, че съм в застой и по-лошото - започвам да падам надолу.
|
За Циндил Пиндил и Джаста Праста...
