Добре казано, огледалце,
(BTW все ме тегли да кажа: "Огледалце, огледалце, я кажи...")
Нямах никакво намерение да се намесвам, но този именно пост ме предизвика - искрен, рационален, бих казала "перпендикулярен".

Един класик го е казал - за щастливите и нещастните семейства. С други думи, всеки е нещастен по своему и сега да довнасям в общата картина на нещастието своето лично - не ми се иска. Но и себе си мога да причисля към онези с проблемите, започнали в детството. Породени от характерите на двамата родители, има ги и сега, на сегашната ми, меко казано, зряла възраст. Освен силния (така казват всички) характер, помогна ми и едно занимание - музикална терапия. Защото музиката беше тази, която ми помогна кристално ясно да видя втория план на действията на близки хора, да се примиря, да отхвърля това, което именно на мен ми пречи, да намеря дистанцията, гарантираща ми личната свобода. Не знам дали съм ясна... Но не ми се навлиза в подробности - прекалено лично е. Все пак е опит...
Дано и Яростна намери рецептата. Искрено желая успех.