Ами не съм сигурна за процедурата. Този при който ходи сина ми мислехме, че ще е платен прием. Оказа се, че там където работи е безплатно, някаква държавна институция е. Признавам, намери го бившия, препоръчали са му го като много добър детски специалист. Аз имах големи опасения, още повече, че е психиатър, не психолог. Дори ме съветваха да не ходим изобщо. Но реших да отида, да видя какво ще стане. Защото първо влязохме двамата с бившия да говорим, чак тогава детето. Трябва да ти кажа, че от момента в който каза "Добър ден" този човек ми вдъхва страхотно спокойствие. Просто имах усещането, че това е нашият човек. Дребния направо не искаше да си ходи и изпълнява всичко с огромно желание. Така че май наистина сме имали късмет.
За съжаление прочетох, че сте в Търново, та няма да мога да помогна с координати на доктора.
Всъщност, детето ходи и при психолога в училище. Аз се срещнах и с него, също съм доволна от разговора. Интелигентен и приятен човек, също вдъхва доверие и спокойствие. Детето и него харесва. Радвам се, че успяхме да попаднем на хора, които наистина намират подход.
Бих те посъветвала първо ти да говориш с човека на когото смяташ да се довериш за детето си. Ако прецениш може детето изобщо да не знае за този предварителен разговор. Ти ще усетиш дали човека наистина е този, който търсиш. Мисля, че не е проблем да попиташ личния лекар за насока, дали може да стане с направление, или има някъде където може да се отиде направо. Не е нужно да обясняваш, просто казваш, че искаш да се посъветваш с професионалист относно някои неща. Ако ти е читав лекаря, ще ти каже каквото трябва да знаеш, без да си пъха гагата излишно. Аз лично бих се доверила на моята лекарка, такова усещане ми е създала.
При всички положения смятам, че е по-добре да опиташ, да потърсиш, да разговаряш ако трябва с няколко различни човека. Аз когато умувах и търсех, получих поне три имена и контакти на проверени и препоръчани психолози. Надявам се и в Търново да има достатъчно.
След като почнаха срещите на детето със специалистите честичко си размислях за тези неща. И стигнах до извода, че всички имаме нужда от помощ. Времето ни е натоварено, напрегнато, стреса върху всички е огромен. Не винаги знаем как или имаме времето и търпението да намерим решение. А понякога трябва много малко, за да ти просветне и да видиш светлинката в тунела. Дори май е права една приятелка, самата тя има диплома по психология, че повече аз имам нужда от терапия, отколкото детето. Децата поемат нашите емоции и напрежение. Ако ние се справяме по-добре с чувствата си, то и на децата ще им е по-леко.

Успех, пък аз ще следя темата ти, винаги може да се научи нещо ново

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите