Мога само да те поздравя с късмета по отношение и на лекар, и на баща на сина ти.

Ние сме ходили при вече два терапевта за по серия сесии, и подобни неща. Писах за това в друга тема.

Много интересн пост. Особено частта му , където момчето се уверява в интереса на баща му към него, и в собствената си стойност за баща си, чрез чести и постоянно установени срещи. Аз смятам че това помогна на моите деца да се успокоят след развода, че те не са се разделили с баща си.

За съжаление понастоящем това намаля и не мога да обясня на баща им, че той им е нужен и най-вече им е нужноа чувстват интереса и присъствието му в живота им. Дъщерята непрестанно е във връзка с баща си и се чувства добре от това, но това не е случая със сина ми.. Мисля че по негов начин баща му много му липсва и това не е физическа липса, че не живее с него, това присти е липса на бащинско присъствие... и общуване, което може да се поддържа и без съжителство.

Щипка сол като чета има подобен проблем с бащата на сина си. Той по-скоро ще въведе тетрадка за проследяване на поведението, отколкото през ден да прекарва по два часа със сина си да го закара вкъщи примерно, да поговори за как върви малкия му живот и какви игри играе в нета, или за китарата...