При всички положения търсете професионална помощ.
Ще поясня защо смятам така. Синът ми е на 9 години, може да се каже, че никога не е живял с баща си през съзнателния си живот. Поради това мислех, че развода няма да му се отрази така зле както се предполага. И се оказа, че греша. Проблемите се изразяват в нещо подобно на вашия случай - трудно се концентрира, неспокоен е, понякога е като пощръклял, няма спиране да дивее. В училище има проблем със спазването на правилата и дисциплината. Опъва се на учителите, отговаря или не обръща внимание като му говорят. Все нещо е забравил, недочул, неразбрал. И разбира се никога не е виновен той.
А инак е умно дете, помни като слон, интересува се от най-различни неща дето изумява околните с тях.
При първото ни посещение при психиатъра, който ни препоръчаха, трябваше да попълним въпросник за поведението му. На бланката имаше изписано съкращението ADHD /Attention Deficit Hyperactivity Disorder/. Бях чела в нета за това и бях в паника какво ще каже доктора, да не вземат да ми дрогират детето и така да го "вкарват в пътя". В крайна сметка, след обстоен разговор първо с баща му и мен, а после и с детето, заключението беше просто. Детето е изключително умно, интелигентно и чувствително. Тестовете му показват ниво на развитие на 11-12 годишен. Както казах, той е на 9. Нежелателните прояви в поведението му са резултат от вътрешната му несигурност и напрежение поради нестабилната семейна среда. Препоръка към баща му да прекарва повече време с него и да се стрктурират нещата, за да има детето увереност, че срещите с бащата са нещо неотменно и в точно установено време. Работа с психиатъра, посещения веднъж седмично, да си говорят, да работят върху проблемите. Вече около три месеца ходи, наистина има промяна. Срещнах се с доктора наскоро, той също вижда голяма промяна в положителна насока, поговорихме за това какво правя и как се държа аз у дома, какво прави той там и как постига поставените цели.
Накратко, каква ми е мисълта - може да говорим до откат, но не винаги имаме нужната подготовка да кажем точните неща или да направим вярното действие. Плюс това, един външен човек винаги може да види нещата по друг начин, професионалиста на база на опита и знанията си ще знае накъде да се насочи, как да подхване нещата, по какъв начин да стигне до проблема. Аз съм много доволна от работата на доктора с детето. Дребния душа дава да ходи там и през ден пита кога пак ще ходи. Единствено мога да съжалявам, че не съм го направила по-рано, може би щеше да ни е по-лесно на всички и най-вече на детето. Смятам, че никога не е късно за подобно нещо и само можете да спечелите.
Всичко това не означава, че те смятам за лоша майка, да не си помислиш нещо такова. Но не винаги за всичко можем да се справим сами. Както не лекуваме сами счупените ръце, така е напълно нормално да потърсим професионалист за лекуване на счупените души. Смятам, че второто боли много повече.

Успех и се надявам да се справите заедно с младежа.
Дълго стана, извинявам се!

Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен