Мама и тате ме научиха и ми обясниха че съм нищо.
От детската градина разбрах че децата се интересуват само от играчките,и че не ги е грижа за чувствата на околните.
От училище ми стана ясно че единственият начин да оцелееш е да си по-луд от останалите,лудостта се толерира там тотално.

И когато кандидатствам за работа знам тези неща.
Знам че съм нищо,знам че хората ги интересуват само материалните неща, но не и чувствата ми.И не на последно място знам че всякакът тип лудост е допустима,всякакъв тип агресия трябва да претърпя.
Трябва да търпя докато не избягам или докато не ми се пръсне сърцето.

Кажете ми как да се оправя след като хиляди пъти са ми набивали в главата тези неща че съм нищо,че не ги интересуват чувствата ми и че лудостта е на мода.

Трябва да се свържа с психотерапевт които да ми повтори един милион пъти че светът е различен от този в представите ми за да се променя.
Но коя е истинската реалност?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите