Търпя, защото и сега съм слаба и нямам увереност в собствените си сили. Вчера писах това, защото до болка се бях изнервила от отношението на шефа ми към мен, държи се сякаш съм нищожество и не ставам за нищо. Сякаш съм най-некадърната в цялата фирма. И си припомних какво беше през тийнейджърските ми години. И ми причерня пред очите... В автобуса за вкъщи не можах да се сдържа и чак се разревах. Добре, че май никой не забеляза.

Редактирано от jewel78 на 06.02.09 10:18.