Здравейте и от мен-iarostnata!
Благодаря за страхотното ви писмо към темата,която наистина ме вълнува.
Наясно съм с отговорността към сина си,към лечението,което съм започнала....
Прав сте,че се появява агресия от моя страна извън дома.
Знаете ли,понеже като малка не съм могла да се защитя или да се опълча за несправедливостите към мен,и когато в по-късни моменти съм прехварляла всяка дума,обида,удар-аз си представях как е трябвало да реагирам,да спра,да кажа и изкрещя....но нямах "правото" и силата.В по-късен етап от живота си/и сега продължава/когато се случи нещо несправедливо било на улицата,било в магазина или на работа-аз скачам да защитавам,да се разправям .Това се получава,защото не ми се иска да пропусна момента и след това да го прехвърлям сто пъти в ума си и да мисля защо не се намесих.
В такива моменти не се харесвам много,но пък после ще страдам повече.
Вярвам в терапията,която започнах и наистина,наистина се чувствам по-добре,дори страхотно.
Благодаря!
Цитат от здравен сайт::
Невротичност при родителите
Лошите възпитатели са продукт на техните си обстоятелства. И те имат своя Свръх Аз и своите неврози. Кой има вина за това? Никой. И те са били възпитавани и "обработвани" от някой друг. Все някой някога трябва да преодолее това и да се нагърби със задачата да се излекува, което никак не е лека задача и затова повечето хора я избягват, ако могат и до края на живота си.
Но носейки такива страсти у себе си, ти ги предаваш и на децата си и всички страдат от това. Те, децата ти, ще трябва да отговарят за теб и да се справят с проблеми, които ти, може би си им прехвърлил. Да, ти нямаш вина, защото и с теб така са се отнасяли...но важно е все някой, някъде, някога, да поеме отговорност и да реши въпроса.
Патологичният Свръх Аз зависи от климата, в който детето и юношата живеят. Детската психика е като гъба, която просмуква всичко - било тъмно или бяло, чисто или замърсено. Няма нищо по-опасно за едно дете или юноша от това да има тревожна или скована майка, която не може да предаде нищо друго, освен тревожността си, страховете си и закостенелите си принципи. Те често са невидими и се появяват посредством забележки, постоянни и абсурдни заръки, създаване на чувство за вина и паника, непрекъснато следене и т.н.
Как реагира детето, ако майка му е невротичка? То ще се сблъска с дълбоки противоречия. Вместо да има идеална, приемаща без резерви майка, детето се натъква на майка, която се страхува, която първо го обича и приема, а после престава да обича, която натрапва обичта си, за да я отнеме след това и т.н.
Реакциите на детето са тревожност и контрареакции срещу тази тревожност. То наблюдава външни прояви на обич, но не се чувства обичано, което е напълно логично, след като неврозата винаги накърнява способността да обичаш! Това е лъжливата майчина обич, представяща се, както видяхме, под маската на тирания, на прекалена нежност, на педантична тревожност, на нужда да запази детето си единствено за себе си и други подобни.
Детето ще реагира зле на подобно "възпитание". Ще реагира, за да се предпази. Ще се чувства несигурно и на всяка цена ще се стреми към сигурност. При всяко положение, детето няма да реагира нормално. Няма да може да да следва собствения си път, а това е най-опасното в случая, защото да не забравяме, че опастност от невроза има щом личността бъде възпрепятствана да се развива нормално.
Какви може да са ситуациите в реалността? Налагане на волята на родителите, лишаване от обич, дори и привидно, само за да се накара детето "да слуша", внушаване на вина като постоянно му правим глупави забележки , обвинения, че заради него ние се лишаваме от нещо, че "страдаме" заради него и "неговите глупости", постоянното ни недоволство от него и от това, което то прави, незачитането му като отделна личност, обръщане внимание и "разделяне" на децата на 'любими' и 'нелюбими', лишаване от нещо под вид на наказание, че се е провинило, внушаване на страх и най-вече оставане на впечатление у детето, че майка му го лишава от любовта си.
Така детето може да развие чувства или комплекси като безпрекословно подчинение, мазохизъм, агресивност, лицемерие и лъжеподчинение, да се чувства постоянно виновно, да изтласка омразата и враждебността, които неминуемо ще се появят срещу майка му или несъзнавано да откаже да приеме, че майка му е невротичка, да приеме машинално, че майка му е права, а то - не.
От всичко това виждаме колко важна е ролята на профилактиката за бъдещите родители. Би трябвало да има закон и институция, която да задължава всеки бъдещ родител да премине курс за по-успешно възпитание на децата си, като се изясни на родителите и каква отговорност носят, ако у тях се крият някакви такива "невротични черти" и колко опасно би могло да бъде това за децата им.

Редактирано от iarostnata на 03.02.09 21:30.