Re: душевни травми от детството,които избиват сега / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Здравей!
А аз нито съм специалистка, нито съм имала такива кризи, но искам все пак да споделя мнение.

Първо да кажа, че съм подлагана на подобни на твоите преживявания, докато живеех при родителите си. Сестра ми също. Такива им бяха възпитателните методи и разбиранията за връзката: родители - деца. Сега периодично ми прилагат психически тормоз, към който вече имам почти изграден имунитет.

Обаче! Чуй, какво мисля:
Не споменаваш, какво точно е предизвикало кризата, защото все пак нещо е доляло чашата, но причина, с която да се оправдаят залитанията към алкохола винаги ще се намери.

Освен това подозирам, че не си се сетила сама за тази причина, а "виновникът" ти е бил посочен от психолога и затова си настроена така. Ако нямаше такива проблеми от миналото, щяха да се намерят душевни травми от училище, малтретиране от деца...и бля-бля-бля. Това е репертоар, това не са "диагнози".

Да ти кажа, че супер скептично съм настроена към ефективността от това. Да настройват негативно човека по този начин, не е пътя. Пътя е вглеждане вътре в теб, не навън. Посочват виновника, а според мен трябва да ти кажат, защо ти си подалива, защото ничий живот не е безоблачен, но отражението върху всеки е различно.

Всъщност, аз мисля, че ти не се обичаш. Това, което твърдиш, е автосугестия. Ако се обичаше, нямаше да се докараш така. Който не обича себе си, трудно обича по принцип. Именно заради това, ти се самонаказваш, защото чустваш вина за това. Докато не се самооправдаеш, няма да си простиш. Докато не си простиш, няма да простиш и на родителите си. Докато не простиш на родителите, ще си емоционално зависима от тях и от миналото си.

Сега, като казвам прошка, аз не мисля за класическия библейски вариант. За мен прошката има различно значение и то е да докараш нещата, до безразлично отношение към фактите. Случило се, минало и остават там назад, просто като факти, но без да са заредени емоционално, за да ти предизвикват нервни кризи.

Чета тук да избягваш? И като избягваш, ще се скриеш ли от проблема, когато той върви с теб? Проблемите се решават с преодоляване, не със криене от тях, според мен.

И още - лекарствата само притъпяват усещанията, те не чистят първопричината. В момента ти заместваш алкохола с лекарства, мда. Две неща, които всъщност еднакво изкривяват действителността. Ок, може би имаш нужда от почивка, но не ставай зависима и от тях.

В този ред на мисли, стигам до извода извода, че ти скачаш от зависимост в зависимост, като идеята на всяка следваща е, да се освободиш от предната. Ан така! Добре си се подредила. Пак се връщам на първоначалния извод, да се освободиш от емоционалната зависимост от родителите си, за да не завърташ порочен кръг.

Май това е всичко...
Кураж и късмет!