Здравей Яростна ,
кой каквото и да говори , раните нанесени в детсвото са като живи въглени -незнаеш кога може от тях да пламне пожар.Това го почуствах днес.
И аз израстнах в семейство сред щедри отрицателни утвърждения за ценоста ми .Не искам да цитирам как съм била обиждана и каква беше самооценката ми когато бях на 17.А щом един човек се мрази, как могат другите хора да се отнасят с уважение?Но годините си минават , ставаме зрели хора , някои със свои семейства , други не.Събития всякакви , прощаваме си многократно.
От няколко години включвам и занимания по медитация.Мога да кажа ,че съм изпитвала безумна радост понякога след медитация .
Да imprint животът е пълен с любов , но как да достигнат жизнените сокове до отсечените клони?
Ходя като нестинарка по горящите въглени от преживените рани и изпитвам екстаз.А може и това да е любов пък да не разбирам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите