По принцип си прав. Но в 6 клас не може да разбере, как така да учи за себе си. Трябва някак да му стане интересно. И той да поиска. Или да му стане лесно. И пак да поиска, защото му е лесно. Тогава може и изкарването на шестици да го кефи, защото така ще се доказва, ще трупа актив в къщи и в даскалото. И тук се крие най-големия проблем на БГ-училището - не се котират все още добрите оценки, знанието, постиженията. Сърцевината на това е в обществото. У нас успяха малограматните, сервилните, послушните борци, модели, перачи на пари, често и само с основно образование. Докато хора доктори на науките, с по няколко висши и т.н. ровят по кофите, карат такси или гледат крави на село. Миналата година по това време за последно работих с деца 11 клас и ги умолявах да учат (математика) за себе си, поощрявах ги, бях приятел с тях и не става. Най-големия успех ми е, че спира да ги е страх от математиката, влизат в час с желание, приятно им е, знаят, че биха могли да се спряват и не искат да полагат усилия. Не им пука. И не можеш да ги стреснеш нито с лоши оценки, нито с родителите. А и колегите учители, бидейки продукт на същото това общество са доста .......инертни. Това е дълга тема, много ме мъчи и спирам до тук. Поздрави!