Здравей, благодаря ти за мнението. Не ги гледам сам моите момчете, но съм малко сам в позитивизма понякога. Когато давам мнение, аз се връщам в моите детски години и със сегашния си опит си представям какво би било най-доброто за мен самия. Пропуснал съм много шансове, но и много не съм. Имам уникален жизнен опит, който дължа на стечението на много обстоятелства. Доста момчета са станали мъже, работейки при мене, просто защото съм ги натоварвал с ДОВЕРИЕ и ПОЗИТИВИЗЪМ, както са се отнасяли и с мене. Това е формулата. Отговорността възпитава най-добре. Със собствените деца е по-трудно, по-трудно се вижда резултата, защото той не се измерва с пари или доволни клиенти, а с радостта от живота, която те трябва да изпитват. Изобщо дълга тема...
Пожелавам ти успех от все сърце! Мисля, че за родителите е голяма борба да станат приятели със своите деца, без да правят безкрайно много компромиси. Не знам дали тази битка може да бъде спечелена, но не пречи да опитаме.