|
Тема |
Re: Интересно е [re: Poбинятa Изaypa] |
|
Автор |
6tipka (сол) |
|
Публикувано | 20.01.09 13:01 |
|
|
Мдаа същото е и при нас.
Да 96 година е роден, но е февруари та го пуснах на училище на 7 и половина.
Специално за спорта и китарата да обясня. Той се занимава със катерене от 6 годинки, а китарата я започна на 7. Сега просто гледаме да не се откаже, защото няма да започне отново или ако започне няма да е на нужното ниво. Караме я бавно и полека и при спорта и при китарата и чакаме да премине периода на нищоправене. Това е по съвет на преподавателите, които ми обясниха че при всички деца настъпват такива периоди.
Той много добре знае че за да иска да има постижения, трябва да полага усилия и въпреки това се обезсърчава защото е изпуснал твърде много и сега като погледне не разбира нищо.
Сега се сещам какво направих последно. Косата му беше безумно обрасла и трябваше да го пострижем, но той като всеки или почти всеки на неговата възраст щял да пуска дълга коса. Но неговата изглеждаше безумно в такъв момент нито къса нито дълга. Аз работя на такова място и се разбрах с фризьорката ни да му направи хубава мъжка прическа, която да стилизираме отгоре на бодлички. Заведох го насила и с голямо мрънкане от негова страна. Като видя обаче ефекта просто дойде при мен с грейнали очи и с думите "Аз не знаех че така хубаво може да стане! Много ми харесва" И сега като кажа нещо виждам че започва да ми има доверие, погледа му се промени.
|
| |
|
|
|