че и аз имам толкова идентичен проблем. Вече пуснах връзка към темата си в родители и деца. Както и в клуба на разведените, там имат опит с децата след развода.

Синът ти 96 година ли е роден? Моя тогава, но е седми клас и положението в училище е още по-критично заради кандидастването.

Това с временното мобилизиране също ми е много познато, както и това, че той страда и твърди, че се старае и работи, и че иска да е добър ученик... Как ставало така, че другите изкарвали шестици? Обаче когато успея да го накарам да учи за шестица както трябва, му се вижда адска работа и му "бил изтекъл мозъка" - тоест може временно, ала всъщност не му стиска да поддържа такова темпо на работа, каквото е нужна за да е добър ученик, и това много го дразни и разочарова.. и пак се оставя на течението.. Обаче обещава точно като твоя, обичаме се, и после не може да си наложи да работи... и отначало.

Твоят син поне има китарата и спорта, както ми прави впечатление че обича да е навън с приятели. Моя син тотално отказва да прави нещо допълнително, освен компютъра си, и малко ски.. Приятели има двама трима, но не се виждат настоятелно.

Това с личната хигиена също е някаква поза "не ми пука" - и аз го насилвам да се къпе и мие, ето сутринта бях принудена лично да му изрежа ноктите след като пет пъти не го стори..

И при нес развода мина цивилизовано и спокойно, нямаше скандали, но той и сестра му си го преживяват. Сестра му е на 10 години и засега няма такива проблеми..

И ние ходихме на терапевти за всеки случай, последния от които мастито име в Медицинска Академия - писала съм в темата си каква беше диагнозата и препоръката - ето я и за тук цитирам избрано "изготвена по повод уточняване на образователните потребности въз основа на специализирана оценка, включваща психиатрично, психологично и соматично изследване... (...) при момчето са налице изразени емоционално и адаптационни затруднения, (..)
Налице е емоционална нестабилност, затруднено структуриране, риск от формиране на неродходящи поведенчески модели за справяне със ситуацията...висока нива на тревожност и субективно чувство на напрежение...психо-соматичен дискомфорт..."

Беше ми казано да поддържаме вкъщи пълно спокойствие, по-малко гости дейности и пътувания, да се внесе стабилност и предвидимост в ежедневието му, да си говорим заедно повече, ако може да работим заедно, и да се фокусираме върху изпитите все едно тренирам спортист за съзтезание.

Исках да го местя в друго училище, не се препоръча, щяло да му внесе още объркване.