Здравейте, доколкото разбирам ситуацията в семейството е била тежка и дори сега да твърдите че за Вас е спокойна, не се знае за него как е. Ако проблемите не отшумят е наложително да се погрижите за неговото психично здраве така както го правите и за неговото телесно здраве. При консултацията с психолог-психотерапевт мисля че първо ситуацията ще бъде изяснена което е първата крачка. Детето е във възраст в която започват да напират различни емоции, срам, вина и т.н. Първо обаче трябва да отхвърлите всякаква физиологична причина. Имах случай, в който дете разваля рязко успеха си. Оказа се че има промяна в зрението, но не казва на никой защото момичетата в класа му много се подигравали на едно момче с очила. Беше много изобретателен и никой не го беше забелязал. Така че първо с него трябва надълго и нашироко да споделяте нещата. Не разбрах дали сте майката или бащата на детето, но ако приемем че сте майката трябва някак да му внесете мъжката гледна точка за нещата по принцип. Затова е добре психологът да е мъж според мен, за да може детето да успее да направи идентификация. От разтояние много неща не могат да се кажат, така че ... успех.