|
|
| Тема |
 Спомен от детството |
|
| Автор |
Bидa () |
|
| Публикувано | 02.01.09 17:34 |
|
|
|
Изплува ми един спомен от детството. Татко много често ми разказваше една приказка. Може да ми е разказвал и други, но аз само тази помня.
Летели ято жерави на дълъг път през океана към южните страни. Бащата вече бил стар и немощен, не помнел вече кое поред пътуване било това в неговия живот. По едно време се уморил и казал на сина си ,който бил млад и силен жерав:` Сине, не издържам, ще ме вземеш ли на крилете си`.`Не мога, тате ! На крилете ми са моите малки жеравчета`, отговорил синът. И тогава старият жерав паднал в океана и повече не го видели...
Спомням си, че винаги плачех на тази приказка. Сега се питам какво си е мислел баща ми тогава докато разказва, какво е посланието му, какво е искал да ми каже ...Аз ли съм неблагодарният син, от който той не чака благодарност. Или е искал да ми каже, че ме родил, отгледал, възпитал , дал ми е всичко духовно и материално каквото е могъл да ми даде, съвсем безвъзмездно и не чака нищо в замяна. Този спомен ме измъчва. Какво наистина е искал да ми каже с тази приказка, имате ли идея?
| |
| |
| 
|
|
