пишеш:
"тоест няма с кого да си споделя нещата, които ме вълнуват тревожат именно "

Това е разковничето и отговорът, това е и техниката.

Ти нямаш с кого, нали? A защо, по дяволите, мислиш, че околните ти хора имат с кого? А ако имат, с колко, ще откажат ли още един?

Много ми харесва как мислиш и, че осъзнаваш отвратителната липс на близост между хората, която се дължи на страх един от друг.


Според мен просто ние първи трябва д аправим тая крачка - да седнем и деликатно, а аконе нахално, да задаваме въпроси на хората от личен характер.
А после да правим аналогии с казаното от тях с наши лични неща.

Близост най-често се създава от споделяне на болката, но е много по-ценна близостта от споделянето на интимните ни радости, на щастливите идеи в ума ни.

Освен да питаме, трябва често и първи да споделяме, а след това да питаме.

И нещо много важно: близки приятелства се постигат на саме, очи в очи с другите хора. Много трудно да стане в компания тая работа, а в средностатистическите компании е невъзможно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите