Здравейте на всички,

много благодаря за мненията ви, наистана се радвам че поне някой се заинтригува от моя проблем, който изглеждаше много елементарен на фона на останалите описани в този форум. Аз също зная че нещо ми липсва, наистина много ми липсва, не е забавлението и интересите, защото почти нямам свободно време, работя, спортувам, имам хоби, което включва доста пътувания, уча мнго сериозно и дори се моля да имам няколко свободни дни, в които да си почина :)

Проблемът ми не опира и до изграждане и спазване на някакъв хранителен режим, пробвала съм хиляди пъти, по хиляди различни начини да контролирам това което става, уви неуспешно... Когато се проваля става още по-зле, защото си казвам - ето ти нищо не можеш, ти заслужаваш само лоши неща и тн. Винаги го спазвам известно време и винаги става нещо, за потушаването на което прибягвам до храна.

Съзнах че компенсирам липсата на семейството ми с храна. Никога не съм имала някой възрастен до мен, който да покаже обичта си, подкрепата си, одобрението си към мен, въпреки че израстнах в компанията на собствената си майка и баща. Явно единствения начин да запълня тази празнина е било чрез храна - най- достъпния и разрешен наркотик, който да ми покаже че не съм сама, който може да бъде до мен във всеки един момент. Зная че звучи смешно и елементарно, но наистина май храната е бил най-добрият вариант да заместя липсващото ми семейство, все пак съм избегнала толкова деструктивните алкохол и наркотици.

Вече се обърнах към специалист по психотерапия, разбрах много неща за себе си и все пак съм в началото на своето пътешествие към собствения ми омагьосан свят. Ще направя всичко по силите си, а вярвам че те са много, за да се чувствам в хармония.

П.С. Родители, опичайте си ума, внимавайте какво правите с децата си, обичайте ги, опитайте се да ги разбирате и подркепяте. В противен случай болката и вредата върху децата е голяма.