Не знам дали си искрена в последния пост, дали се самоиронизираш или е само театър. Но все пак си мисля, че не се мислиш за лоша. Мисля и че ти сама знаеш пътя, по който да вървиш. Просто много неща те дърпат назад и не ти дават да се освободиш от някакви традиции, клишета, рамки и т.н. И, не си спомням да съм споменавала за омраза и алчност, но щом ти така казваш ... може и да е така. По-скоро си мислех за модел на поведение, което са ти показали, научили и което ти си усвоила добре. Но този модел изисква много усилия, нерви и т.н., което ти самата усещаш, че те изяжда и изтощава. Колко по-добре е денят ти да е съпроводен с усмивки, сладка умора от добре свършена работа, бавна разходка по пътя към къщи, любов, подадена ръка, прошка, помахване за довиждане ... Помисли си, наистиа какво точно искаш. Защото ако искаш контрол, имоти, омраза към хора, които са ти дали (макар и да са ти взели), ще имаш и другото - погледи накриво, казани напряко думи и безсънни нощи, напрежение и т.н.
А по въпроса Как ще живея?

От теб зависи!