За съжаление и аз мисля като Ариела. Точно преди това и аз щях да ти кажа, че изглежда, че ти си една от тях, но може би не толкова добра и затова - ядосана. Ти не си по-различна от тях. А ако искаш да си добре, да не те касаят, би трябвало да намериш своя път в живота, който те прави щастлива. Мъжът ти ми изглежда само като инструмент в твоите ръце в битката за превес на силите и за "кой е господар" и "чия дума се сляша тук". Именно това те е яд - че не можеш ТИ да казваш. Може би чувствайки се силна с подкрепата на мъжа си, си решила, че можеш и ти като татко (или просто си като татко). Иначе щеше да бъдеш в ролята, която са ти отреждали преди това.
От някой от постовете ти лъха такава злоба, незнам дали го усещаш? А се чудиш защо другите са злобни към теб? Не можеш да се отнасяш така с хора, които те приемат, обичат и т.н. (баба ти те е приела в къщата си). Говориш за имотите и че не можело да се живее без имоти. Може! Аз нямам нищо и никога не съм имала, но пак се обичам с майка ми и баща ми, семейството, което имам сега, не съм ламтяла за имоти и никога не са ме интересували. Откакто се омъжих (вече почти 20 години), досега винаги съм живяла на квартира. В противен случай излиза, че твоето отношение към хората зависи от имоти, от това, което те ти подават като реплика и като отношение. Все едно някой да те удари и ти да му отвърнеш - не винаги е добрия отговор, а и те поставя на нивото на удрящия те.
Помисли си добре какво искаш от живота! Ариела ти го е написала добре по-нагоре! Не знам дали ще можеш да излезеш от рамките, които са ти определили някои и които ти определяш.
Ти все едно казваш - някой е гаден, злобен, ужасен и т.н. но ти постъпваш по същия начин.
Малко объркано написах всичко, но исках много неща да ти кажа, защото виждам, че си готова да ги чуеш. А и прочетох доста неща в постовете напред. И не ми се сърди, ако нещо не ти харесва - добронамерена съм и затова ти пиша всичко това, иначе не бих си мръднала пръста.
Успех!