Тъгувай си, но не забравяй, че може наистина да се превърне в естественото ти състояние. Колкото до заболяването то май се нарича наистина депресия.....Не ми се иска да те успокоявам, а ми се иска да ти кажа, че е най-трудно да се живее с миналото.......Не смяташ ли, че всичко е временно и хора идват и си отиват в живота ни, но ние все пак сме се научили на нещо. Интересно ми е за теб ли ти е мъчно или за хората, които са те изоставили?
Защото и в двата варианта е вид самосъжаление.... Нямам рецепта, и аз тъгувам, достатъчно сме самовлюбени и винаги търсим причината в другите, а не е така, в нас е!
Освен това с "преборване" няма да стане - аз много често се връщам в най-страшните си моменти - изживявам ги отново и отново и на това му казвам пречистване - душевно....И знам, че когато тъгувам, тъгувам, че най-често съм била ощетена. Е, да, ама има и такива моменти. И пак ти казвам, всичко е временно....И тъгата, ако не я разнищиш от къде идва няма да си отиде.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите