И аз нещо подобно си мислех днес за себе си. Как пред хората непрекъснато показвам добро настроение, шегувам се всичко и най вече със себе си, хиля се много... но всъщност вътрешно съм едно доста тъжно същество. Не мога да си обясня защо съм такава, но преполагаем отговор е, защото усещам слабостта си и че почти нищо в живота ми не зависи от мен. Обичам да контролирам близките си хора, но виждам, че е невъзможно да контролирам всичко, което искам и съответно се притеснявам много за всевъзможни неща. Освен това смъртта е винаги пред очите ми. Мисля си, че съм по скоро оптимист, но май ще излезе обратното. Колкото и да се опитвам да си набивам в главата, че всичко ще е наред просто не успявам да се успокоя и да разкарам черните мисли. В крайна сметка аз непрекъснато съм тъжна. И това при мен е нормалното ми състояние, а не период, защото винаги съм си била така. Дори когато съм много щастлива, пак съм тъжна. Чудя се психичен проблем ли имам, от зодията ми Риби ли е или подсъзнателно има нещо, което знам и ме прави тъжна, но не мога да го изкарам на повърхостта и да го анализирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите