|
|
| Тема |
 Тъжно ми е... |
|
| Автор |
mikri_tigri (хър мър) |
|
| Публикувано | 08.10.08 16:40 |
|
|
|
и не знам как да се преборя с това състояние.А и има ли такова заболяване от тъга?...По-скоро не.Защото тъгата е естествена част от живота на един човек.Но при мен продължава вече около година,огромна безмерна тъга,и много натрупана болка от хора,които ме предадоха.Може би трябваше да се озлобя от това,знам ли.Но аз не мога да изпитвам омраза,при мен състояния като яд,омраза,агресия,автоматично се трансформират и ги изживявам като тъга.Така е било винаги.Тъга от която много трудно се отърсвам.Не е депресия,защото не се чувствам подтисната,не ме гонят черни мисли,радвам се на хубавите неща,оптимист съм в повечето случаи.Тази тъга,за която ви говоря е осъзната,и винаги я чувствам в сърцето си,дори физически я усещам там.Когато си поплача насаме се стопява малка част от нея и след известно време тази част се възстановява отново,една константна тежест някак си.Ще се радвам да ми дадете вашето мнение или да споделите от лични преживявания.За да ви насоча ще кажа за себе си че съм човек ,който преживя всичките си болки и загуби без да има с кого да ги сподели.Или да ги сподели,да,но не и някой който да е до мен в този момент,не физически,а духовно.Хората до мен подценяваха случващото се като нещо не кой знае какво и не смятаха че имам нужда от някаква подкрепа.Но аз май и не си показвам много много какво ми е,изживявам си всички насаме....Та,слушам ви...
Прекрасно е да се усмихваш
| |
| |
| 
|
|
