Имам хронична депресия... с времето се задълбочи и получих криза (много тежка фаза - на легло, без да ям и спя). Вдигнаха ме антидепресанти в първите месеци (според психиатърката нямаше как да ги избегна - волята не била достатъчна при тежки клинични депресии). После тръгнах на психолог... Исках да се оправя!! Четях психологическа литература и знаех какво ме чака, ако не се справя. Не исках да свърша в лудница или като напикаващ се клошар по улиците.. и този страх ме подтикна да продължа търсенето на по-светли дни. Сега, след 2 години психотерапия съм много по-добре. Пътят към себе си е много дълъг, той продължава цял живот! А много ми помогна една мисъл: "Депресията е най-лесното състояние - нямаш енергия, чакаш да дойде отвън и нещо да се случи без да си мръднеш пръста...."

Редактирано от daffy на 27.08.08 13:10.