Здравей Ramalama.
Не мисля че с времето моментът ще става по-подходящ за подобряване на отношенията ни. Грешките не спирам да ги търся, защото - да усещам вина заради нейното отношение. Като деца сме се карали, имало е спорове за това дали едната не е получила повече, макар че винаги е било по равно. Това, което си мисля е че ме обвинява безмълвно, че бях по-общителната, по-интересната, получавах повече комплименти от познатите(което понякога много ме е ядосвало, защото съм усещала, че това я измъчва). После до един етап в живота ми нещата сякаш се подреждаха с по-малко усилия, отколкото при нея - в смисъл - лесно завързвах връзки, започнах престижна работа лесно. Тя полагаше много труд и винаги беше най-добрата - и в училище, и после в университета, а аз някак вървях по утъпкани от нея пътища и имах чувство че и това я изнервя. Този ми късмет ме е понапуснал в последните години - преживях доста сътресения и все пак запазвам някаква обвивка - не се занемарявам, опитвам да се грижа за себе си и сякаш с времето си разменихме ролите - тя започна да става малко "въздухар", а аз - по-сериозната. Тя скачаше от работа в следваща, записваше се на екстремни спортове, и сякаш живееше ден за ден. Аз пък се захванах с още по-сериозна работа, поех повече отговорности, продължавам да попивам нови знания и да оитвам да се осъвършенствам. Не, никак не ми е лек животът в последните години, но както вече споменах - не искам да го показвам за щяло и нещяло.
"Откъм лично щастие явно тя е най-ощетена от цялата ви фамилия" - моля дефинирай ми лично щастие. Мисля си, че човек се научава да се радва на това което има, и ако не му стига - се опитва да го постигне. Мислиш ли че аз имам нещата, които биха ме направили щастлива? Ми имам някои от тях, за другите се старая да ги получа. Понякога се чувствам щастлива от абсурдни неща. Ама все пак си мисля че всичко опира до вътрешната нагласа - дали ще успееш да си създадеш някаква вътрешна хармония, или вечно ще ти е криво, че нещо не е както трябва, или нещо ти липсва.
"най-доброто, което можете да направите тогава, е да я подкрепите в този и избор и да промените очакванията си спрямо нея" - ако изборът и е да не общува с мен, наистина не знам дали трябва да се отдръпна тотално? Объркана съм наистина от това кое е правилно, и кое - не. Зная че насила не може да стане и или съм чакала някакви подходящи моменти, за да изглеждат поканите ми непреднамерени, или пък съм го правила съвсем спонтанно с нагласата, че може да и е минало вече (каквото и да е).
"Явно не е преминала пълноценно през нито един от двата пубертета" - кой е вторият пубертет?
4."Перфектно" никога не е било:) Но е било ок, приемливо, нормално. Аз лично с родителите си започнах да се разбирам на по-късен етап. Това индикация за проблем ли е?
Сестра ми е по-голямата - с две години. Аз също минах 30-те. Разведох се преди 2 години. Последните 3-4 бяха разтърсващи за мен. Много болка, изпитания, усилия, но не искам темата да става моята лична изповед. Доволна от живота - не:) Но както споменах по-горе - опитам да го правя такъв, че на мен да ми харесва и да се чувствам по-добре.