1. Ако наистина искаш (някога след време, защото едва ли сега е момента) да подобриш отношенията си със сестра си, потърси, ама истински, своите грешки. И да, може да се върнеш до детството. Също така може да ти се наложи да реформираш доста много в себе си и възгледите си.
2. Спри да мислиш, че каквото и да правиш сега, го правиш заради някой друг - сестра ти или родителите ти. Правиш го за себе си. Имаш нужда да се оправдаеш. Безспорно е, че нещо ти тежи, но ти още не си осъзнала какво е то. И аз си мисля, че си гузна.
3. Хайде сега огледай ситуацията по-пълно. Сестра ти е самотна и на тези години не и е никак лесно да започне отначало. А точно това иска и прави тя. И затова се е дистанцирала от вас. Защото я дърпате към миналото. Откъм лично щастие явно тя е най-ощетена от цялата ви фамилия, на каквото и да се дължи това, но е възможно досега цял живот да е правила компромиси със себе си и това, което иска, за да се хареса на вас. И това като логично последствие да е довело до самота. (Т.е. косвено сте и виновни... най-доброто, което можете да направите тогава, е да я подкрепите в този и избор и да промените очакванията си спрямо нея. А се дистанцира от вас, за да не и се налага да ви наранява, защото ви обича. Явно не е преминала пълноценно през нито един от двата пубертета и и е много трудно да се отстоява пред вас. Някаква част от нея би искала да продължи да прави компромиси, но е разбрала, че това ще унищожи малкото потенциал за промяна. И наистина тя има нужда от помощ, но не от вас...)
4. Това, че е била мила, отстъпчива и най-добрата във всичко, аз го виждам по-скоро като ПроблемъТ, след като само така можеш да я характеризираш. Закъсняла е с убиването на дракона значи... Всеки има нужда да се 'отдели' от родителите си( и в преносен смисъл). Перфектното разбирателство + симбиозата между деца-родители в зряла възраст не говори за безпроблемност, тъкмо обратното. Пък и не казваш каква си била ти. Не казваш нищо за себе си. Не казваш коя е по-голямата, ти на колко години си, имаш ли семейство, доволна ли си от живота си.
Ако не можеш (или не искаш) да откликнеш, преосмисляйки тези пунктове, по-добре я остави на мира. Колкото до родителите ти, не бери грижа. Те са двама, имат другия, обичат се и се разбират. Е, те, също като теб, ще трябва да намерят свой начин да се справят с гузните си чувства. Но това всъщност няма отношение към нейното щастие, нито е неин проблем. Рано или късно всеки пожънва, каквото е посял.
|