Дали се касае за някакво психическо разстройство?
Здравейте.
От няколко години сестрами започна да се променя много. Дистанцира се първо от мен, после се скара с мен за една глупост и не ми говори 2 години, въпреки старанието ми да оправим отношенията си. В един момент започнах да се примирявам и свиквам с това. Но не за това е мисълта ми.
Стигна до там, че се изолира и от родителите ни, които са напоследък сериозно притеснени и не знаят какво биха могли да направят. Двете с нея не живеем с тях, а в съседен близък град, но съвсем отделно една от друга. С годините тя разреди посещенията си, като сега вече им ходи на гости само на Коледа. Те идват да я виждат и тя им отделя по 10-15 минути,защото по думите и била много заета. Те се притесняват най-вече от това, че в първите няколко минути може да е усмихната и да се държи добре с тях, но после изведнъж нещо да и прещрака, да започни да нервничи, да се разгневи, или да се разплаче. Тя е на 33, живее сама, няма връзка и семейство.
Искам да помогна на родителите си, да ги успокоя, защото майка ще се поболее от притесние за нея. Невъзможно е да поговоря с нея тъй като тя отказва всяка моя покана всеки път категорично. Започна да се държи с цялото семейство сякаш и е длъжно и всички сме виновни. Но не знаем за какво!
Преди 2 години живя с нащите за няколко месеца. Тогава постоянно се е държала с майка сякаш едва понася присъстивието и. И тогава е имало един омент в който избухнала в сълзи и казала" Мамо, не знам защо така се получава между нас, не го искам да е така" и после - пак същото.
Понякога когато нашите я видят (или чуят), изглеждала щастлива, с приповдигнато настроение, но в следващия момент - пак всичко се връща.
Скоро майка имаше рожден ден. Покани ни - беше уикенда и много се надяваше да се съберем. Сестра ми не се обади през деня да и честити и майка само повтаряше - "Сигурно ще дойде и затова не се обажда" Вечерта звънна в приповдигнато настроение, честити и и каза че обикаляла някъде извън града и не можела да дойде. Пожелала и "да те слушат много двете дъщери. особено едната" Т.е. - дава си сметка че отношенията им не са наред.
А не беше такава. Някога - преди повече от 10 години беше мила, усмихната, винаги най-добрата всичко, с което се захване. Сега нито семейството има стойност за нея, нито на една работа се задържа, защото не може да изтърпи някого.
Зная само че единсвеното нещо на което държи доастатъчно и е постоянна в него е да ходи на тренировки.
Няма да споменавам случаите в които е имало причина да се заинтересува от здравето на някой от семейството и е подминавала с лека ръка и това :(
Притеснявам се за нея от една страна, от друга я обвинявам, че е такъв егоист и може да вкара майка в болница. Но най-много искам да помогна на тези хора, които са ни дали толкова много, а не зная как!
П.П. Извинете за объркания пост, но е толкова сложно всичко, че не зная как да го подредя. Дано можете да помогнете със съвет!
|