Здравей, мила.
Искам да споделя моята гледна точка, тъй като и аз изяждам гооолеми количества храна. Големи, според близките ми. Те не знаят вече как да реагират на завидния ми апетит.
Но ,знаеш ли какво си мисля аз. Мисля си, че тялото ми има нужда от толкова храна, колкото ми се яде. Опитвам се леко да се ограничавам, но НЕ СЕ БОРЯ с ПРЕЯЖДАНЕТО. Даже не мисля за него с тази дума. В резултат или по-точно благодарение на това мислене, аз не пълнея. Защото тялото ми успешно усвоява количеството храна и изхвърля ненужното. За мен храненето е нужда и удоволствие и няма стандарти кой колко трябва да яде . Не съм нито дебела,нито слаба. 60 кг съм, на 43години.
За едно съм благодарна обаче - че имаме достатъчно парички за храна. Защото има бедни хора, които няма какво да ядат. Но това е др. тема.