Според мен той вече е преминал началните фази от загубата на мил човек. Той ясно осъзнава, че майка ни е умряла и не говори със сълзи за нея. Но като се минат няколко минути и започва рев и вой.
Психологът му говори за това, че трябва да преодолее мъката си и да се съсредоточи върху живите му роднини - тоест аз и баба ни, но той просто отказва да се бори и се е предал напълно на някаква инерция. Не знам вече на какви доктори да го водя, защото го заведохме едва ли не насила при този, който му изписа хапчета. Брат ми отказва и да ходи да се прегледа, защото според него всички доктори са виновни и използвачи, касапи и от тоя род.
Другото, което ме притеснява е че отказва да яде. Нося му храна и той не я докосва. Вече се питам дали не е някакво психическо заболяване?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите