|
Здравейте,
не зная за тук ли ми е темата, но се надявам да ми помогнете доколкото е възможно
Винаги съм имала проблем с премането на повече храна отколкото ми е нужна за да се чувствам нахранена и да ми е достатъчна за функциониране на тялото ми Когато бях малка я приемах, за да се успокоя, когато имам проблем, хапвах разни сладкиши и тн в големи количества и се чувствах по-добре Естествено е това хранене да влияе върху начина по който изглеждам - леко дебеличка Винаги съм се опитвала да се поддържам във форма, но все не успявах, все обвинявах слабата си воля и липсата на постоянство Винаги съм се борела с това ми отношение, но като че ли волята ми не успяваше да го пребори Имала съм периоди на успехи и неуспехи, но в момента състоянието ми е ужасно
Искам да уточня, че съм израснала в проблемно семейство, баща ми упражняваше психически тормоз над майка ми и двамата с брат ми, а и е алкохолик Потърсих малко инфо в интернетза проблеми с храненето и в много от случаите беше описано, че храната дава чувство за сигурност, закрила, обгрижване И някак наистина свързвам това обяснение с начина, по който съм се чувствала тогава
Сега съм голяма и самостоятелна, но забелязвам, че когато се чувствам несигурна или самотна, отново започвам да ям в огромни количества Някак го възприемах това поведение като нормално, въпреки че мисля постоянно как да го преодолея, или как да го подчиня на волята си, като същевременно спортувам активно, за да намаля доколкото е възможно негативното въздействие на това хранене върху външия ми вид, за да не се депресирам допълнително и от отчайващия си външен вид
Напоследък обаче забелязвам още една унищожителна тенденция - не просто ям много, а ям толкова много, докато започне да ми става зле от ядене, да изпитвам болки в стомаха и да не мога да натъпча повече храна Като уточнавям, че това не е от лакомия, а някакво безумно състояние, в което не зная каква храна поглъщам даже, не я усещам на вкус, на вид, нищо - просто тъпча, тъпча Дори не мога да се насладя на храната Много мисля какво точно поражда подобно отношение към самата мен, наистина напоследък ми се случиха доста неприятни неща в личен план, но защо е това саморазрушително отношение, не разбирам Винаги съм била доста целеустремена, в много голям случай съм постигала това което искам, както и винаги съм била добра към самата себе си, почивала съм си когато е имало нужда, угаждала съм си - в преносен смисъл- особено след като ми се е случило нещо неприятно, защото зная че пред нас има дълъг път и не е необходимо да прегорим на момента Но това отношение към мен ми прилича на някакъв тип самонаказание, знам ли
Надявам се някой да може да ми отговори, приемем съвети, дори и конктати на терапевти, ако това изобщо може да се подложи на терапия
|
Проблем с храненето
