Благодаря ти.Благодаря.
Знаеш ли,странно звучи всичко това,Сякаш чета собствените си мисли,собствените си думи които ми се налага да казвам понякога на някого който е загубил близък човек.Към това което си написал/а/ мога да добавя само че вярвам в "задгробния живот",вярвам че те,любимите ни същества са някъде там и също като нас чакат деня в които ще се съберем завинаги.
Но едва когато загубиш много близък човек и се чувстваш много,много празен започваш да се питаш-"Какъв е смисъла от всичко?Дали ще имам сила да продължа пътя си?От къде да намеря сила да събера парченцата от душата си?И имам ли още душа?От къде да намеря сърце за да обичам отново?Как да дам нежност на някого,като не чувствам нищо?"

проблемът е, когато с него всички останали се превърнат в живи мъртъвци за теб. не позволявай това да се случи - да нямаш повече мигове,

Проблема е там че вече позволих да се случи.Но не другите,а аз съм жив мъртвец,като зомби което са забравили по някаква случайност да погребат.Зомби без мисли,без чувства.....Дори и на погребението не отроних нито една сълза-само стоях там и се тресях без да чувствам и да усещам нищо,сякаш в ковчега вместо тялото на мъжа ми беше затворена душата ми.Накрая взех една салфетка и написах този стих:

"Днес погребаха мойта любов.
Вместо дарове скъпи в ковчега
сложих свойта душа там,до него
да го топли наместо покров.

Днес погребаха мойта любов...."

И сякаш изведнъж осъзнах какво се случва,че той ще остане там а аз ще трябва да се прибера сама и вече ще трябва да живея без него.Само че не знаех как да продължа.И все още не знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от bat_out_of_hell на 21.07.08 05:15.