|
знаеш ли... откакто стои тук тази тема... не знам как ще приемеш това, което ще ти напиша, но истината е, че аз ти се радвам. филмът, в който живееш, това, което ти се е случило може да е трагедия, но това, което чувстваш е красиво. прости ми, че вместо да ти съчувствам за болката, аз виждам красота в нея.
та, това е едното.... "беше"... "е"... времената, времето съществува за ориентация на хората, както посоките за ориентация в пространството. ние сме ги измислили, това не е реално. което е било - е - и ще бъде... на нашия език. та твоят... съпругът ти не е изчезнал, той е във всички онези мигове с теб, с детето, в детството си... и ти си там, но си и тук и сега, пътищата ви са се разделили, това не значи, че него го няма завинаги. него го има завинаги. а ти... недей да бъдеш като призрак, който... "живее" сън, защото един ден ще се събудиш и можеш да откриеш, че не познаваш дъщеря си /или сина си, съжалявам, не помня/, че си се отдалечила от приятелите си, че просто не си била тук. животът не е застинал, ти вървиш своя път и... знам какво е да загубиш някого. проблемът е, когато с него всички останали се превърнат в живи мъртъвци за теб. не позволявай това да се случи - да нямаш повече мигове, защото съпруга ти сигурно е усетил колко си го обичала, а другите знаят ли, ще запомнят ли колко обичаш тях? да продължиш не значи, че си забравила, а че си приела простичкият факт, че по земните закони повече няма да го видиш с очите си, няма да го чуеш, усетиш допира му. но това не значи, че ти не можеш да го виждаш, чуваш и усещаш със сърцето си. виж, второто би било наистина ужасно а животът ти... той бил преди, ще бъде и след, само да почувстваш отново "маловажните" ежедневни неща и ще дишаш по-леко.... я си представи два пътя, те са самостоятелни, имат си дължина и в даден участък се пресичат, продължават заедно и се разделят или единият свършва, но другията продължава. това не е защото иска да продължи или защото другият не му липсва, а просто защото е път и за това е роден... да продължава, докато стигне до своя край. а понякога пътищата се сливат и стават един път... той ще е с теб до краят.
а иначе повярвай ми, той знае, че си го обичала... че го обичаш. нали сте се оженили, имате дете, а и... любовта не може да се скрие, тя се усеща във всеки един миг.
това, че го познаваш, всички мигове заедно... това е богатство, ти не си го загубила. всичко си има своя край в тоя свят, където важат законите на физиката, но представи си живота си без него, изобщо, ако не го беше срещнала... никога. и може би ще усетиш, че смъртта не е нищо особено в сравнение с... а сега си представи, ако ти сега, в този миг изчезнеш, какво не си направила, какво не си казала... кого не си прегърнала от тези хора, които сега са с теб, до теб, около теб... ако вече не можеш никога... помисли си.)
Редактирано от lullaby на 21.07.08 02:12.
|
Re: Липсва ми :(( [re: bat_out_of_hell]
