Напълно си прав/а.Ако знаех че ще го загубя,ако знаех че няма да го има до мен,със сигурност нямаше да му предавам инати и да му се цупя за нищо/колкото и рядко да е било/.Щях да си взема всеки миг с него пълноценно,щях да му кажа толкова неизречени неща:колко го обичам,колко ми е скъп,че не мога да живея без него...
Само че когато сме заедно с любимите хора не мислим за тези неща.Приемаме ги като даденост,мислим си че "що е време е пред нас" и можем всичко да променим и изгладим,да им доказваме любовта си....утре.И когато осъзнаем че това "утре" вече не съществува,ни е жал за всичко което е трябвало да направим и ни боли за грешките които сме направили.