трябва да намериш нещо,някой...да мислиш за него,не за съпруга ти)))
много е тежко,но това е живота,има неща които неможем да променим
когато загубих баща си,реших че живота все пак продължава и не трябва да съсипвам своя от мъка,започнах много да работя,избягвах да мисля за него,разбира се имало е и сега има моменти в които тази болка изплува със страшна сила,но гледам да я овладявам бързо))
надявам се не си сама,сигурно имаш деца,близки,говори с тях,имаш нужда говориш за съпруга си
аз имам такива моменти,точно около датата на която почина,просто искам да говоря за него,какъв човек беше,какво правеше,какво казваше...разговорите много помагат))
но трябва да се стегнеш и да продължиш напред,мисли колко много би се радвал той когато ти си щастлива и се усмихваш)))

Неискам хората да са прекалено мили с мен,така си спестявам усилието да ги харесвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите